Краставиците (Cucumis Sativus) са една от най-топлолюбивите зеленчукови култури.Оптималната температура за поникване на семената е 25-30 градуса. За отглеждане на разсада, също е необходима висока температура 22-25 градуса, при слънчеви дни и 18-20 градуса при облачни. Във фаза плододаване, оптималната температура е 25-30 градуса. Цъфтежът спира при температура под 15 градуса.

Снимка: Times Kuwait

Краставиците са растения на късия ден.

Те имат по-плитко разположена коренова система, което е свързано с високи изисквания към водния режим.

По отношение на хранителния режим, той е различен през отделните фази на развитие на краставиците. Преди да настъпи плододаването, както и във фазата на разсаждане, растенията реагират отрицателно на високата концентрация на хранителния режим. Ето затова е препоръчително по-голямата част от хранителните вещества да се дават през вегитацията, като се използват по-малки торови дози. Основната част от органичните и фосфорните торови са внасят при обработката на почвата през есента. Калиевите и азотните торове се дават под формата на подхранване през вегетацията.

 

Ранно полско производство

Семената се засяват в края на март-началото на април. Преди засяването, за по-бързо и дружно поникване, семената се рътят. Те се потапят за 8-10 часа в хладка вода, а след това се поставят на пласт дебел 7-8 см., в помещение с температура на въздуха около 25 градуса и се покриват с предварително навлажнено платно. След като 30% от семената покълнат, след около 1-2 денонощия, рътенето се прекратява. След което семената се подсушават и се засяват.

 

Снимка: Garden eco

Разсаждането се извършва месец след засяването. Разсадите се отглеждат при температура на въздуха през деня 24-26 градуса и с 2-5 градуса по-ниска през ноща.

Засаждането се извършва при трайно затопляне на почвата над 13-14 градуса. Това се случва края на април-началото на май.Обикновенно се засаждат от двете страни на висока равна леха, на разстояние 40-50 см. През този период се правят 2-3 обработки на почвата и 1-2 подхранвания с амониева селитра. Растенията трябва да се поливат редовно.

Беритбата започва в началото на юни .

 

Средно ранно полско производство

През есената обработка на почвата е добре да се натори с троен суперфосфат и калиев сулфат. Напролет е добре да се извърши оран на дълбочина 16-18 см., като се внесе амониева селитра, като се бранува и се оформят лехите.

Сеитбата се извършва в края на април-началото на май, когато температурата е по-висока от 13-14 градуса. Дългоплодните сортове се отглеждат на висока равна леха, при схема 110+50 х 10-12 см. На малки площи може да се сее гнездово, след оформянето на бразди. Гнездата се правят през 40 - 50 см. Във всяко гнездо се поставят по 1 - 2 кг добре разложен оборски тор. Засяват се по 4 - 5 семена на дълбочина 2,5 - 3 см. Те могат да се отглеждат върху опорна канструкция. Като през 3-5 метра се набиват колове, високи 2-2,5 м.и се опъва тел на 3 реда. Първият се поставя на 40 см.от повърхността на почвата,а другите през 60 см.Поставят се и напречни нешки от по-тънък тел или сезал и на тях се прикрепват разклоненията израстващи от стъблото.

Грижите  през вегетацията се състоят в няколко окопавания, като първото е през фаза 2 - 3  лист,  на дълбочина 10 - 12 см и подхранване с амониева селитра. По-късно обработките са на дълбочина 5 - 6 см, за да не се поврежда кореновата система. Подходящо е подхранване с 7 кг. фофор, 5 кг. калий и 10 кг./дка с азот във фаза 3-4 лист и в началото на плододаването. Трябва да се знае, че краставиците са склонни да натрупват повече нитрати в плодовете, затова подхранването с азотен тор трябва да е в малки дози , при достатъчна запасеност на почвата с фосфор, калий и други хранителни елементи.

През първите фази от развитието на растенията, до първата беритба, се полива по-рядко, за да не се влошава топлинния и въздушно-газовия режим на почвата. След като започне плододаването, се полива през 4 - 5 дни, с поливна норма 25 - 30 куб.вода на декар. През този период не бива да се допуска засушаване, защото се влошава качеството на продукцията, съкращава се живота на растенията и силно се намаляват добивите. През целия период се води борба с болестите и неприятелите.

Краставиците отглеждани на опорна конструкция се берат през мълък интервал (1-2 дни), като по този начин се повишава добива.

 

Късно полско производство

Начините на сеитба са като при средно ранното производство, сходни са и схемите, и хранителната площ.

Оптималният срок за засяване е 1-10 юли. По-късната сеитба води до намаляване на добивите, защото плододаването съвпада с понижавенето на нощните температури (септември-октомври) значително под допустимите за краставиците.

Необходимо е да се сее по-дълбоко (6-7 см.), за да попаднат семената в плат с по-постоянна влага.

Извършва се и поливане по бразди или чрез дъждуване, като целта е да се поддържа висока влажоност на почвата, за да не се образува почвена кора, която да пречи на поникването.

Най-често краставиците се отглеждат на опорни конструкции.

Беритбата започва в края на август и приключва през октомври. В началото беритбата се извършва през 1-2 дни, а след това интервалът се удължава. През октомври се бере 2 пъти седмично.

Добивите при късното полско производство са доста по-ниски сравнени с ранното и средно ранното полско производство.